История и корени на Хип-Хопа

Корените на Хип Хоп културата залягат в западноафриканската и афроамериканската музика. Важен принос имат изпълнители като Ласт Поуитс, Джалал Мансур Нуриддин и Джил Скот-Херън, чиито джазови творби оказват влияние върху обществото в периода след Дживението за граждански права. Липсата на гласност на афроамериканците след цензурата на "черното радио" през 60-те се замества с по-смелата лирика в музиката на блус, соул и фънк жанра. Те изразяват бунтарския дух на потиснатите граждани на САЩ. Както тези групи, така идните, на рап музиката, ползват римите, ритъма и историята за поддържане духа на чернокожите. При всички музикални стилове, дошли от чернокожите, се наблюдава сливане на ритъма и словото. Това са наследени черти от традициите на обществата на Западна Африка, както и това на афроамериканското общество. Практите им се уповават на повишена степен на емоция, долавяща се от тона, силата и движението, които отразяват нарастващо действие. Словесното изкуство е отлично развито в присъщите за афроамериканските общности църковни песнопения (negro spirituals), ползващи мелодична и ритмична реч, пляскане с ръце в такт, щракване с пръсти, жестикулация, паузи и провиквания, окуражаване и измолване, повишаване на тон, както и удължаване и акцентиране върху дадена сричка от думата. В ранните записи на изпълнения на рап песни от 70-те, освен силния изразен тон и тембър на майстора на церемонията (MC,рапър), като фон се долавят и отчетливите звуци на ритмично ръкопляскане, провикване на отделни гласове, както и такива, звучащи като разнообразно импровизиран хор. Римите и жаргонът намират свое поприще в зараждането на Rock-and-Roll, Doo Wap, Soul, Swing, по-късно и Go-Go музиката. Наполовина говоренето – наполовина пеенето се забелязва в някои стилове като тези още отдавна, но съвършеният лик на този вопъл се преражда с появата на рап музиката. Уличното говорене се преражда в културата на Хип Хопа, като акомпанирането идва от страна на силното рамо на Funk и Disco жанровете.