Биография

Заглавие: Биография Пет Сеп 17, 2010 3:31 pm

Със формирането на gangsta рапа през 90-те години, Snoop Dogg прекосява линиите между реалността и художествената проза. Представен на музикалния свят от продуцента и рапър Dr. Dre в албума The Chronic, Snoop Dogg бързо става известен в рап света, предимно заради провлечения му, лаконичен стил на рапиране а също така и защото насилието впито в лириките му изглежда реално, особено след като бе арестуван по обвинения в съучастничество в убийство. Ареста със сигурност засили мита му, и спомогна дебютния му албум от 1993 Doggystyle да стане първия дебютен хип-хоп албум в историята който дебютира под номер едно. Въпреки това обаче в дългосрочен план този албум попречи на кариерата му. Snoop трябваше да се бори срещу обвиненията на про***атурата през 1994 и 1995 година, и въпреки че обвиненията в крайна сметка паднаха, това попречи на устрема на кариерата му. The Doggfather, неговия втори албум, бе издаден едва през Ноември 1996 година, а по онова време ерата на gangsta рапа отминаваше. Албума постигна едвам наполовина от продажбите в сравнение с предишния, което означаваше че Snoop все още е звезда, но вече няма влиянието от преди две години.

С истинско име Calvin Broadus, роден на 20 Октомври 1972 година, Snoop Dogg е израснал в Long Beach, Калифорния, където често имал проблеми със закона. Не дълго след завършване на гимназията той е арестуван за притежание на кокаин, с което започва тригодишен период през който постоянно е задържан в ареста. Успява да се измъкне от престъпния живот посредством музиката. Snoop започва да записва парчета в домашни условия заедно с приятеля си Warren G, който по случайност е доведен брат на самия Dr. Dre от N.W.A. Warren G дава демо запис на Dre, който сравнително се е впечатлил от стила на Snoop и започва да си сътрудничи с него.

Когато Dre решава да направи своя първи опит за солова кариера през 1992 година с музиката към филма Deep Cover, той ангажира Snoop да рапира заедно с него. След “Deep Cover” започва шумотевица около Snoop, която ескалира в истинска мания когато Dre издава своя дебютен албум, The Chronic, посредством лейбъла Death Row Records в края на 1992 година. Snoop участва в албум също толкова колкото и Dre, и неговите провлечени вокали са също толкова важни за успеха на албума колкото и P-Funk басовите ритми. Синглите от проекта "Nuthin' But a 'G' Thang" и "Dre Day," в които засилено участва и Snoop, са в класацията Топ 10 за поп crossover хитове през пролетта на 1993, подготвяйки сцената за дългоочаквания дебютен албум на Snoop Dogg носещ заглавието Doggystyle. Докато записва албума заедно с Dre през Август, Snoop е арестуван във връзка със стрелба от движещ се автомобил в резултат на която бил убит Phillip Woldermarian. Според обвиненията, телохранителя на рапъра, McKinley Lee, застрелял Woldermarian, докато Snoop шофирал колата; рапъра заявил че било самозащита, и твърдял че жертвата го предизвикала. След представление по време на музикалните награди на MTV през Септември 1993, той се предава на властите.

След много закъснения най-накрая Doggystyle бива издаден от компанията Death Row през Ноември 1993. Въпреки критици твърдящи че албума е точно копие на The Chronic хитовите сингли "What's My Name?" и "Gin Juice" влизат на челни позиции в класациите в началото на 1994 година. Шумотевицата около рапъра по онова време е голяма поради ареста му а също и заради лириките му, които според някои са изключително пропити с насили и са сексиски. По време на турне в Англия през 1994 година, таблоидите а също и министъра Tory изискали от правителството да изгони рапъра от страната, заради ареста му. Snoop използва случая заснемайки кратък филм базиран на песента от албума Doggystyle, "Murder Was the Case" и издавайки акомпаниращ саундтрак, който дебютира под номер 1 през 1994. по онова време Doggystyle достига четворен платинен статус по продажби.

Snoop прекарва голяма част от 1995 година готвейки се по делото, което в крайна сметка стига до процес в края на 1995. През Февруари 1996 година обвиненията срещу него падат и той започва работа по втория си солов албум, този път без Dre като продуцент. Въпреки всичко, The Doggfather най-накрая излиза през Ноември 1996. Албума е посрещнат със смесени критики, и в крайна сметка се продаде добре, но не успя да генерира големи хитове подобно на предишния му албум. От части причината за скромния успех на албума е че Snoop се отказа от gangsta рапа. 2Pac, който стана приятел със Snoop през 1996 година е убит седмици преди излизането на The Doggfather, а Dre напуска лейбъла Death Row и го оставя в ръцете на Suge Knight, който е обвинен в контрабанда в края на 1996 година. В последствие шума около втория албум утихва, отбелязвайки продажби от два милиона диска, което е разочарование за суперзвездата.

Вероятно усещайки че нещо не е наред, Snoop започва да променя публичния си имидж, отдалечавайки се от gangsta корените си и отправяйки се към по-спокойни лирическа естетика. Той също така започва да си сътрудничи и с рок обществото, пеейки на турнето на Lollapalooza през 1997 година и говорейки за две отделни колаборации с Beck и Marilyn Manson. Соловия албум Da Game Is to Be Sold Not to Be Told бележи началото на ерата на Snoop Dogg в лейбъла на Master P, No Limit Records. Една година след него излиза и албума No Limit Top Dogg, а след още една година и Dead Man Walkin' (2000 година). Същата година издава и албума Tha Last Meal през Декември. Честото издаване на албуми се отразява и във разнообразието на различни музикални качества между отделните албуми, но до края на века, Snoop Dogg вече е станал феномен в музикалната индустрия, така че едва ли не албумите остават на по-заден план за сметка на самата личност стояща зад тях. През 2001 година се появява автобиография, последвана от поредица от филмови роли в киното. В края на 2002 година, Snoop издава първия си албум за лейбъла Capitol, Paid tha Cost to Be da Bo$. След това през 2004 година отново сменя звукозаписната компания и издава RG (Rhythm Gangsta): The Masterpiece за лейбъла Geffen. Хитовия албум е последван година по-късно и от Welcome to tha Chuuch: Da Album, колекция от парчета от поредицата mixtape записи Welcome to the Chuuch.

Същата година той бе водещ на мирната конференция на Западното Крайбрежие целяща да се потулят всички бийфове (спорове). През 2006 година той взима участие в албума на Tha Dogg Pound, Cali Iz Active и в проекта на Ice Cube, Laugh Now, Cry Later. Към края на годината умишлено пуснатото в интернет freestyle озаглавен "My Peoples" привлече вниманието. Парчето отдава почит на мнозина които са част от Латино рап обществото в Калифорния, така че не е чудно че в последствие песента "Vato" с участието на B-Real от Cypress Hill стана следващия водещ сингъл на рапъра. Тежкия и пропит с G-Funk албум Tha Blue Carpet Treatment победоносно отбеляза края на 2006 година наситена с активна музикална дейност в Западното Крайбрежие.